Хората често ме питат как избирам предметите, които попадат в Shift2ThriftVintage.
Най-простият отговор би бил, че купувам неща, които обичам. Честният отговор обаче е малко по-сложен, отколкото може да се изрази с една кратка фраза.
Търся неща с присъствие. Предмети, които ме карат да спра на място — такива, които сякаш са заслужили правото да продължат да бъдат тук и да бъдат забелязани.
Може да е красива лампа, която ме подканя да осветя притъмняла стая, ярка или с необичайна форма ваза, в която веднага си представям маргаритки, диви цветя или дълги стръкове лилии; може би картина с невероятно много детайли, а понякога дори нещо, което докосва дълбоко място в мен. Честно казано, никога не знам какво ще привлече погледа ми. Често това е нещо, което на друг му изглежда обикновено, но за мен е наситено с история и характер.
Обичам характера, дълбоката същност на всичко и всички. Истината за това кои сме, когато се освободим от представата какви „трябва“ да бъдем или какви другите „смятат“, че сме. Това е послание, което носи тежестта на цялото творение, а не само на хората.
Желанието ми винаги е пряко свързано с търсенето на характер — не на съвършенство, не на тенденции и със сигурност не на онова, което е модерно в момента. Не търся непременно и предмети с висока стойност, защото стойността, подобно на красотата, често е в очите на гледащия.
За мен характерът е онова, което има значение. Искам да усетя енергията на предмета, преди да науча нещо друго за него. Това усещане е водещо — по-важно от това кой го е направил, откъде идва или колко може да струва.
Обикновено именно този инстинкт поставя началото на пътешествието.
Влиянието на миналото
Не гледам много телевизия, но обичам исторически драми. Забавното е, че докато другите следят сюжета, аз обикновено разглеждам стаята. Забелязвам лампата на помощната масичка, чашите на количката за напитки, картините в коридора и керамиката върху камината. Хващам се, че спирам сцените, за да разгледам някой предмет, а не героите. Това вече ми е станало втора природа.
Привличането ми към тях се корени в нещо по-дълбоко от обикновена любов към старите вещи.
Някои места, предмети и атмосфери винаги са ми изглеждали познати, много преди да науча нещо за историята им.
Привличат ме светове, които сякаш все повече се отдалечават от съвременния живот: обвити в мъгла гори, оживени пристанища, стаи, осветени от свещи, кухненски градини, рецепти, написани на ръка, рафтове с консерви, старо стъкло, ръчно изработена керамика, месингови украшения и домове, пълни с вещи, създадени да служат поколения наред.
Много от предметите, които събирам, носят отпечатъка на тези светове. Не непременно защото са редки или ценни, а защото все още пазят следи от хората, които са ги използвали, поправяли, излагали на показ и ценили. Вещи, създадени да бъдат използвани, поправяни, ценени и предавани нататък.
Не мога да обясня напълно защо някои предмети привличат вниманието ми толкова силно. Знам само, че го правят. Може би именно затова изобщо ме привличат винтидж предметите. Те ми напомнят за време, когато вещите често са били избирани внимателно и са били създавани да издържат — преди толкова много неща да станат за еднократна употреба.
Много от предметите, които срещам днес, са създадени във времена на лишения, несигурност или възстановяване. Някои са изработени по време на икономическа депресия. Други са се появили по време на войни или след тях, сред загубите. И все пак, въпреки трудностите, хората продължавали да търсят красотата. Това ме завладява.
Стъклена купа, керамична ваза, картина в рамка или обикновена лампа могат да ни разкажат за променящите се вкусове, наличните материали, икономическите трудности, благоденствието, технологиите и надеждата.
Именно това отчасти ме привлича. Щом видя предмет, веднага започвам да си представям къде е бил на мястото си. Също толкова често виждам нещо на търг, пазар или заровено в някой сандък и веднага разбирам къде му е мястото.
Понякога вече мога да си представя стаята и кътчето, които ще подхождат на това съкровище, което държа толкова грижливо в ръцете си.
Поглед, изграден с наблюдение
Може би помните, че съм го казвала и преди: нямам квалификация в областта на антиките. Нито пък на стената ми виси диплома по дизайн.
Научила съм повечето от онова, което знам, чрез наблюдение. Уча бързо.
Наблюдавам, сравнявам, проучвам, чета и допускам грешки, от които се уча — тоест плащам си за уроците. После поглеждам отново.
Истината е, че се занимавам с това едва от юли 2024 г., а усещането е, сякаш усъвършенствам това умение от десетилетия.
Хората често гледат, без да виждат, както понякога слушат, за да отговорят, вместо наистина да чуят и разберат.
Колкото повече съкровища минават през ръцете ми, толкова повече неща имам за сравнение. С времето моделите се разпознават по-лесно. Стиловете се открояват по-ясно. Качеството се определя по-лесно, а може би най-важното е, че става по-лесно да разбереш кога нещо заслужава да се спреш и да го обмислиш по-задълбочено.
Не можеш да се учиш от неща, които никога не виждаш.
Няма такова нещо като боклук
Неотдавна стоях на търг и чаках да опаковат покупките ми.
Друга купувачка също чакаше своите вещи и докато си говорехме за бизнеса, ме попита какво правя с целия „боклук“, който се прибира вкъщи при покупки на цели партиди.
Помня как я погледнах и казах: „Няма такова нещо като боклук.“
С партньора ми често купуваме цели партиди, само защото един предмет ни е привлякъл вниманието.
Той взема предмета, който е искал, и ми подава останалото. Според него това са „остатъците“, които не са минали „подбора“. Допълнителните неща, за които никой не се е борил и които са останали блажено незабелязани и пренебрегнати.
Наистина вярвам, че за всеки предмет има купувач и предназначение и че той крие история, която само чака подходящия човек да я открие.
Отново и отново съм печелила повече от тези пренебрегнати вещи, отколкото от първоначалната звезда на търга.
Не защото правя чудеса, а защото съм готова да се вгледам.
Стойността, която придавате на предмета, има значение
Едно от нещата, на които ме научи този бизнес, е, че стойността често се крие под повърхността.
Един прашен предмет може да изглежда без стойност. Чистият може да изглежда желан. Зле заснет предмет може да остане непродаден с години, а неподходящото описание ще остави обявата незабелязана, защото няма да може да бъде открита чрез търсене по ключови думи.
Обичам да мисля, че съм наистина надарена в „снимането с телефона си“. Добре обмислената снимка може веднага да помогне на предмета да намери своя човек.
Един предмет не става ценен само защото някой ви казва, че има стойност. Стойността често започва да се разкрива, когато някой забележи онова, което всички останали са пренебрегнали.
Затова отделям време за проучване. Това е начин да отдам дължимото както на съкровището, което съм придобила, така и на собственото си време и труд. И затова непрекъснато подобрявам обявите си — за да направя преживяването по-добро за всички.
Когато някой нарече нещо боклук, често всъщност описва собствената си неспособност да види истинската му стойност.
Защо колекцията изглежда такава, каквато е
Понякога хората забелязват, че в магазина има голямо разнообразие от предмети.
Това е умишлено. Хората имат различни вкусове, бюджети, домове и истории.
Не всеки обзавежда имение. Някои не си падат по минималистичния интериор, а за щастие не всички колекционират едно и също.
Обичам красивите домове, показвани в списанията, и истински ценя изключителния интериорен дизайн.
Но отвъд блясъка ценя и човека, който се опитва да допълни фамилен сервиз. Колекционера, който търси липсващ предмет, както и клиента, който се влюбва във ваза просто защото тя му напомня за някого, за когото копнее или когото някога е обичал.
Shift2ThriftVintage никога не е бил предназначен само за един тип купувачи.
Винаги е бил посветен на това да свързва точния предмет с точния човек. Обичам да мисля за него като за лична услуга, която предлагам на търсачите и ценителите на всичко красиво.
Урокът на тази седмица
Търсенето всъщност никога не е за притежаване на вещи. То е за това да ги виждаме, да разпознаваме характера им и да помним онова, което другите може би са забравили. Може да е предмет с присъствие и характер или нещо специално с цвета, формата, историята или миналото си.
Всеки предмет, който показвам, ми напомня защо изобщо започнах да търся.
— Ина Лубе, търговец на винтидж съкровища
Shift2ThriftVintage • Основан през 2024 г. • Подбрани винтидж находки, Южна Африка • shift2thriftvintage.co.za
0 коментара