Отново валя. Не непрестанно, но достатъчно студено и сиво време, за да направи седмицата по-тежка, отколкото би трябвало.
Училищните ваканции промениха сутрешния ми ритъм. Обичам да прекарвам време с внуците си; те изпълват сърцето ми с гордост и радост. Но колкото и радостни да са тези моменти с тях, аз все пак съм собственик на бизнес и това, че съм си сама шеф, означава, че понякога трябва да работя, докато другите могат да си играят.
Когато обявите не се качват с темпото, което съм планирала, е много лесно да реша, че не съм направила достатъчно.
Равносметката за седмицата
Така се почувствах в началото на тази седмица. Бях заета през цялото време, но постоянно търсех видимо доказателство за това в каталога и не го намирах.
Всеки четвъртък изпращам бюлетин до абонатите си. Зад този един имейл стои огромен труд: намиране на подходящите предмети, фотографиране, проучване, писане, проверка на детайлите и решаване кое заслужава място в следващата „Съкровищница на куратора“ (Curator’s Vault). Дъждът и сивото небе не се интересуват особено от крайния ми срок в четвъртък. Когато светлината е твърде оскъдна, за да снимам предметите качествено, обявите трябва да почакат.
Тази седмица побързах да кача една конкретна обява за заинтересуван купувач от Instagram, но този разговор не прерасна в продажба. Погледнах тази единствена нова обява и се запитах дали наистина имам време да добавя още деветте, които чувствах, че трябва. Между обработката на снимките, проучването и привеждането на всичко в стандартния формат за обяви, всеки предмет отнема от двадесет и пет до четиридесет минути. Умножете това по девет, добавете подготовката на бюлетина и този блог, и просто няма реалистичен начин да побера всичко това в една седмица.
Тогава спрях. Направила съм повече от достатъчно тази седмица. Една нова обява не означава, че е постигнато само едно нещо. Тя е доказателство за това колко голяма част от работата ми се случва извън каталога.
Поръчка с нова глава
Точно докато правех тези сметки, дойде една неочаквана поръчка и ме накара да спра на място. Това не беше редовен клиент, не беше някой от Bob Shop или Yaga, нито последовател, който вече познаваше работата ми от Instagram. Това беше напълно непознат човек, който ме откри чрез търсене в Google и избра да се довери на мен и на магазина ми достатъчно, за да направи поръчка, преди дори да сме имали какъвто и да е контакт.
Миналата седмица разказах история за антиквар, който се беше срещнал с мен и разпозна стойността на предмет, за който аз вече знаех, че е важен. Това беше различно. Някой без предишна връзка с този магазин реши, само въз основа на резултат от търсене, че си заслужава риска.
Три часа след тази първа покупка, същият клиент все още разглеждаше магазина ми и нещо друго привлече погледа му: чифт порцеланови фигурки на зайчета. Той ги плати отделно и вместо да прави втора Shopify поръчка под R1,500 и да поеме допълнителна такса за доставка, помоли зайчетата да бъдат добавени към вече съществуващата му поръчка. Да преминеш от поръчка на купи за смесване към това да бъдеш очарован от малък чифт зайчета говори нещо за самия магазин: че това е място, в което си заслужава да се задържиш, а не просто един-единствен артикул, който си струва да купиш.
Това е частта от мечтата, която се заех да изградя: не просто магазин, който продава, а магазин, който бива открит, на който се гласува доверие и в който си заслужава да останеш, сам по себе си. Непознат, пристигнал чрез търсене в Google, купуващ, разглеждащ още и избиращ да купи отново, е истинско, измеримо доказателство, че тази работа става точно това, на което се надявах.
Тази допълнителна покупка обаче не кара всяка трудност да изчезне.
Работата зад витрината
Пратката може да достигне местоназначението си и да остане непотърсена. Когато непотърсените пакети представляват R5,000.00, ефектът върху паричния поток е реален. Фрустриращо е да се справяш с това, докато продължаваш с работата, която все още трябва да се свърши. Научавам, че силата на независимия бизнес се гради в тези по-малко „фотогенични“ моменти: проследяване на поръчките, намиране на изход и продължаване напред.
Докато подготвях следващия бюлетин (Бюлетин 9), осъзнах, че съм пропуснала една стъпка. Бюлетин 8: „Зелената стая“ беше достигнал до абонатите миналата седмица, но аз все още не бях публикувала неговата версия в „Архива на съкровищницата“ (The Vault Journal), моя постоянен архив. Наваксахме с тази публикация, преди да продължим към Бюлетин 9. Трябваше да се изсмея на себе си. Дори красивият запис на работата изисква труд, за да бъде поддържан.
Хората често виждат готовите снимки, лова и предметите, които успяват да влязат в магазина. Зад тях стоят задачите, които държат всичко заедно: сортиране на записи, проверка на продадените предмети, поддържане на „Минали съкровища“ и гарантиране, че дневникът и навигацията на магазина разказват ясна история на някой, който ги открива за първи път. Нищо от това не е бляскаво, но то е скелето, което позволява на видимата част да стои стабилно.
Различните платформи, които използвам, също добавят свой собствен шум. Тази седмица се сблъсках с автоматизирано предупреждение в Bob Shop за зададен от мен прям бизнес въпрос. След това прекарах три часа в опити да подам жалба към Facebook и да достигна до човек, който може да прегледа случая ми и да ми помогне да си върна достъпа до старата ми страница I'naturals. Когато проследих въпроса, ми беше казано, че случаят е затворен и ще трябва да започна отначало.
Ловът, който имаше значение
Самият лов изисква търпение. Ако сте забелязали затишието в Instagram през уикенда, имаше проста причина: намерих съвсем малко на съботния пазар. Някои дни масите са празни. Няма да купувам или показвам пълнеж само за да изглеждам заета.
Но един лов се оказа успешен. Център за рехабилитация на животни имаше нужда от здрави меламинови чинии, за да храни животните си. Бях прекарала седмици в опити да си осигуря такива на търг и губех наддаванията. През изминалата седмица най-накрая спечелих лот и доставих чиниите веднага. От центъра за рехабилитация бяха възхитени. Да ги видя как влизат в добра употреба беше едно от най-удовлетворяващите неща, които направих през цялата седмица, и нито една от тези чинии не трябваше да стане продукт в обява, за да има значение.
Снимки с любезното съдействие на Карина Крейтън, Wild Heart Wildlife Foundation.
Видео с любезното съдействие на Карина Крейтън, Wild Heart Wildlife Foundation — галагосите се наслаждават на вечерята си.
Wild Heart Wildlife Foundation е акредитиран от NSPCA център за спасяване и рехабилитация на диви животни близо до Набоомспрут, съоснован от Пол Окстън и Карина Крейтън. Като регистрирана организация с нестопанска цел, те приемат ранени, осиротели и разселени диви животни, като се грижат за тях, докато е възможно да се върнат в природата, за разлика от светилище, където животните остават за постоянно. Това е тиха, самоотвержена работа и хората често са щедри с благодарностите си, но не винаги с подкрепата си. Чиниите, които открих, няма да хранят всяко животно под техните грижи задълго, но нуждите им са постоянни. Ако тази история ви докосва, моля, помислете дали да не посетите тяхната Facebook страница и, ако можете, да направите дарение. Благодарностите наистина помагат, но едно дарение им помага да продължат да вършат тази работа.
Имаше и други признаци на живот. Присъедини се нов абонат. И преминах границата от 1000 последователи. Спрях, за да осмисля това: всеки човек, който ме следва, е избрал да отдели място за този магазин в деня си. Този крайъгълен камък дойде от това, че бях тук седмица след седмица, с търпение и постоянство. Това е работа, която броят на обявите в каталога просто не може да измери.
Докато търсех в съществуващата колекция от съкровища в магазина си за следващата „Съкровищница на куратора“, „Формата на нещата“ (The Shape of Things), открих повече завладяващи форми, отколкото десет пространства биха могли да поберат – 10 е броят, който показвам всяка седмица.
Магазинът не стоеше на едно място. Аз просто бях гледала твърде тясно на измерването на движението.
Обещание към себе си
Лично аз мисля, че много от нас се разкриват като личности с напредването на възрастта. Имала съм мечти и съм започвала начинания, които не се развиха така, както се надявах. Но през последните две години и половина израснах по начини, които все още ме изумяват. Някои идеи бяха подходящи за мен преди, но моментът за тях не беше правилният. Сега те намират пътя си обратно.
Една от мечтите ми е да споделям билкови поеми, които образоват по забавен начин, показвайки, че в растенията има много повече, отколкото бихме си помислили на пръв поглед. Поставих си за цел да завърша 50 поеми като подарък за себе си за моята 50-годишнина.
Трудът все още не е завършен, но прекарах безброй часове в проучване и обединяване на личните си преживявания с билкарската мъдрост. Оттам и натоварената седмица...
Все още искам да вложа повече от своя собствен суров глас в поемите, за да почета връзката си с растенията и природата като цяло. И искам да отделя време, за да правя и тествам рецептите с децата, позволявайки им да помагат при събирането на пресни билки във всичките им невероятни форми, като същевременно правя свои собствени снимки.
Не е нужно да бързам с публикуването на тази книга, за да знам какво означава за мен достигането на този личен етап.
Урокът на тази седмица
Уча се да уважавам собствения си избор като приоритет, а не като нещо, което печеля едва след като всичко останало е готово. Аз също съм своите мечти. Ангажиментът, който поемам към себе си, има значение и спазването на това обещание е част от начина, по който спазвам ангажиментите си към другите.
Често казвам, че правилните хора ще намерят правилните предмети в моя магазин. Тази седмица ми напомни, че аз съм част от същия цикъл. Центърът за рехабилитация се нуждаеше от чинии за животните си; чух тази нужда, продължих да търся и накрая ги намерих. Аз бях правилният човек, който да се отзове за тях.
Помагането на другите изисква вяра и увереност, точно както и доверието в собствения ми път. Нито чиниите, които доставих, нито поемите, които отделям време да пиша, трябваше да се превърнат в нова обява тази седмица, за да бъдат стойностни. Нито непознатият, който ме намери в Google, трябваше да знае колко много означаваше тази една поръчка: доказателство, черно на бяло, че мечтата придобива форма.
— Ина Лубе, Доставчик на винтидж съкровища
Shift2ThriftVintage • Създ. 2024 • Куриран винтидж, Южна Африка • shift2thriftvintage.co.za
0 коментара